МВР в медиите
Интервю на генералния комисар на МВР Калин Георгиев /в.”Монитор"/
Г-н главен секретар, обяснете защо е необходимо разпечатките на мобилни телефони да се правят от МВР, а не от операторите?
Защо МВР иска нещата да се случат така, както ние ги предлагаме? Няколко простички аргумента - качество и своевременност на разследването и на предотвратяването на престъпна дейност - всяка една престъпна дейност, свързана както с посегателство срещу националната сигурност, така и с извършването на тежки престъпления. За да сме ефективни в нашата работа, ние трябва да имаме 100% достъп до тази информация, 100% в реално време. А 100% в реално време може да ни осигури само нашата специализирана дирекция за оперативно-технически операции (ДОТО).
Има много причини, поради които това трябва да се случи и да се прави от ДОТО. Първо - ние имаме необходимия интерфейс, за който са платени много пари навремето. Имаме опит в експлоатацията на тази информация. Ние можем да създадем организация за незабавното приложение на придобитата информация, това е свързано с едно мое телефонно обаждане до съответния директор. Оттам нататък си решаваме проблема.
За колко време трябва да пристигне информацията, когато разследвате отвличане или убийство?
За отвличане или убийство разпечатките трябва да пристигат на секундата. Имали сме случаи, в които се получава забавяне 45-48 дни. Средно 23-28 се бави тази информация.
При отвличането на бизнесмена Киро Киров, студента Румен Гунински и при последното убийство в столичния кв. “Редута” имаше ли забавяне в доставянето на разпечатките?
За съжаление да, при такива ситуации на нас данните ни трябват веднага. Алогични са нападките и аналогиите от миналото и изказвания от типа “едно време как сте работили, като сте нямали такава информация”. Едно време е било 19 век, едно време самите извършители на престъпленията не са имали тази грамотност и тези възможности, които имат сегашните извършители. Защо ние трябва да използваме форми и методи на работа, адекватни към 19 век сега? Просто не е нормално. Тогава, когато по горещи следи трябва да изясним всички алибита, изключително бързо да сме изчистили версиите. Защото знаете, че реалната работа по т.нар. “горещи следи”, ако не излезе за един - два дни, много трудно продължава след това. Решаващо е, когато ние концентрираме огромен ресурс от служители при тежките случаи. Например, при убийството на възрастната жена в Лакатник бяха привлечени районното управление на МВР, областната дирекция на МВР, Главна дирекция “Криминална полиция”, “Пожарна безопасност и спасяване”, “Гражданска защита”, Институтът по криминалистика и криминология, Съдебна медицина, че и главният секретар. Концентрацията на този ресурс изисква много стройна организация... И в един момент нещата започват да буксуват, защото ние нямаме необходимите разпечатки в реално време. Това можеше да ни спести много усилия.
Включително ще цитирам и станалия банален случай с “отвличането” на Дани Графа. В тази гротескна ситуация в издирването на лицето са участвали 80 автопатрула, 210 районни инспектора, 125 оперативни работника, отделно служители и техника на Главна дирекция “Криминална полиция” и ГДБОП плюс оперативни работници от тези служби.
Предполагам, всичко това можеше да се спести, ако беше проследена клетката на мобилния му телефон и по нея да стане ясно къде се намира?
Средно по 150 километра са минали колите, докато сме ги търсили. Ако имахме възможността веднага да извършим действията по локализация със специфичните форми и методи на работа, да си изясним някои неща, щяхме да видим, че той е в кръчмата.
Омръзна ми вече все ние да сме гонещата страна при условие, че имаме реалната възможност нещата да се случат така, както би трябвало. Включително разбирането от гражданското общество вече го има. Ние винаги досега сме обръщали прекалено много внимание и сме се грижили за правата и свободите за извършителя на престъплението, а твърде малко сме правили за жертвата. А тя, жертвата, не може да е само една кутийка от статистиката за нас, защото зад тази жертва стоят роднини и близки, човешки съдби. Много хора разбират тежестта на проблема - включително нормотворци и законотворци си дават сметка какво са сътворили едва тогава, когато станат жертва на престъпление. Не че им го пожелавам.
Част от противниците на промените твърдят, че може да се злоупотребява с разпечатките...
Когато разпечатките се изготвят от специализираната дирекция за оперативно технически операции, има ред. Това дава възможност за контрол на ситуацията. Ако сега, в момента, реша да проверя дали е искана разпечатка за мен или за теб, няма от кого да получа достоверна информация.
N-ският началник в n-ското районно, хваща n-ския съдия, който му подписва искането, отива при мобилния оператор и контактите, осъществени от твоя телефон, вече не са тайна. Кой ще контролира този процес? По какъв начин аз бих могъл да контролирам този началник в съответното районно управление?
Когато информацията е централизирана, аз мога да кажа, “ела, уважаеми господин началник, обясни ми защо си искал разпечатка на този телефон”. Информацията е при нас и сега. С тези регистри, които въвеждаме, контролът ще се осъществява от различни места и на различни управленски равнища. Тоест, създаваме ефективен механизъм за контрол.
Колко процента смятате, че ще се повиши разкриваемостта, ако информацията от телефоните идва при вас навреме?
Не мога да прогнозирам. Мога да кажа, че със сигурност ще се облекчи работата на оперативния състав, защото без данни прогнозата ми би била имагинерна.
В Германия например, по клетката на мобилния телефон може да се установи местоположението на издирваното лице с абсолютна точност. У нас по клетката на gsm-а често излиза, че обектът е в радиус от 500 метра и не може да се определи точно къде. Защо има такава разлика?
Бих искал да съм в Германия.
От техниката ли идва тази разлика?
Пак ви казвам, бих искал да съм в Германия. Не коментирам технически параметри, форми и методи на работа на службите.
Вие сте завършил пълното обучение в академията на ФБР. Как се справят в Америка с проблема с отвличанията?
Спомняте си, че наскоро имаше едно посещение на бившия директор на ФБР Луи Фрий, известен сред бившите си подчинени като “малкия човек с голямата пура”. Той спомена, че отвличанията са сред най-трудно разкриваемите типове престъпления, с които и ФБР включително има проблеми. Така че самите наши колеги трудно работят и там. Като отчетеш цялата им техническа наситеност, начина по който работят и условията, които са създадени, не мога да не им завиждам, но и на тях им е трудно и това го коментира самият директор на ФБР.
Кога ние ще разполагаме с хеликоптер или безпилотен самолет, с които нощем може да се следи движението на похитителите?
Бих искал да ти кажа “ти откъде знаеш, че нямаме”. Не искам да коментираме наличието или отсъствието на определена техника, за да не правя по-лек живота на тези, които вършат престъпления.
Според анализите на експерти воденето на преговори и липсата на техника в МВР са най-големите проблеми в борбата с отвличанията. Споделяте ли това мнение?
Наличието на техническа обезпеченост би била една сериозна предпоставка да бъдем много по-ефективни. Обаче не само техниката решава всичко. По отношение на преговорите смятам, че имаме достатъчно добре подготвени специалисти.
Шефът на отдела, който разследва отвличанията в ГДБОП и още един служител с опит напуснаха наскоро. Това може ли да се отрази на качеството на работата по тези престъпления?
Хубавото на системата на МВР е, че ние всички знаем, че сме заменяеми. Ако си прослужил и преседял много време на едно място в системата, няма гаранции, че си професионалист. Това не е показател за качество.
През годините се създаде усещането, че само послушковците в системата растат в йерархията, ще се промени ли това сега?
Искате да кажете, че аз, заемайки висшата професионална длъжност, съм послушко?
Естествено, че нямам Вас предвид.
Добре, ето аз съм пример, че това не е така. Винаги съм бил “лошото момче” в системата, пък съм станал главен секретар. Противоречите си. Аз никога не съм мълчал, никога не съм бил от тези, които се натискат. Винаги съм казвал на т.нар. “началници” всичко, което си мисля за тях, в очите.
Как реагират полицаите на пътя, когато спрат своя най-голям началник?
Тези, които ме познават, реагират правилно (смее се). Пример от днес - бързам за даряването на водометните машини за жандармерията. Тичам, спира ме един офицер от полицията и пита “Вие къде отивате”. Аз съм облечен с униформа на главен комисар от МВР с четири звезди и отговарям “Колега, не ви разбрах въпроса?” Той отново обяснява, че не мога да мина, защото някакъв началник щял да идва и няма как да ме пропусне. Тук става въпрос за интелект, възпитание и преценка.
Искали ли са Ви рушвет?
Не се е стигало до искане. Въпреки че аз си давам всички документи, които ми поискат. Но когато нещата станат грубо необратими, ги питам, за да им спестя по-нататъшни усложнения: “Кажете ми как се казва главният секретар?” По запознатите ми казват едно име - само Калин. Като ги питам за фамилията, казват Калин Димитров - явно компилират между предишния и сегашния главсек. Питам ги знаят ли как изглежда главният секретар, защото са длъжни по закон да го познават. Отговарят ми, че той е едно младо копеле. След което им казвам да се вгледат по-внимателно (смее се).
Идеята да ги накарате да се отчитат с какви пари ходят на работа защо се провали?
Оказа се, че доброто ми намерение е поредният камък по пътя към ада /перифразирам поета/. Исках това да бъде форма за тяхната защита. Явно останах неразбран, наистина исках колегите да бъдат защитени.
Как ще ги откажете от рушветите?
За мен първо трябва да променим манталитета и мисленето, а това става трудно. За да променим съзнанието, трябва да започнем от културата. Има колеги, на които им липсват първите седем години. И тази липса не се попълва, докато станат на седемдесет. Ще е трудно, но това е задачата, с която се е заело политическото и професионалното ръководство на министерството. Това е шансът ни за успех.
Обновено на 09 Ноември 2009 г.
|